Стремежът ни към дейност в света убива у нас чувството за духовно благоговение. Ние не можем да възприемем Великия Живот зад всички имена и форми, просто защото науката достъпно ни обяснява как можем да използваме силите на природата, а тази фамилиарност предизвиква пренебрежение към нейните окончателни тайни. Отношенията ни с природата придобиват характер на практичен бизнес. Ние я разчепкваме, така да се каже, за да разберем как може да бъде използвана, за да служи на целите ни; ние използваме енергиите й, чиито Източник остава неизвестен. В науката нашите отношения с природата са отношенията на господар с неговия слуга, а във философския смисъл тя е като арестант на подсъдимата скамейка. Ние я подлагаме на кръстосан разпит, отправяме й предизвикателства и ежеминутно претегляме доказателствата й върху човешките везни, които не могат да измерят скритите й ценности. От друга страна, когато Азът се намира във връзка с по-висша сила, природата автоматично се подчинява, без принуда или насилие, на волята на човека. Тази неизискваща усилие власт над природата неразбиращите материалисти наричат “чудо”.
Из “Автобиографията на един йогин” на Йогананда
