Първо си поставих граница да не си поставям граници. Май много се ограничих.
След това повярвах, че не мога да вярвам. Твърде много си повярвах и останах излъгана.
Казаха ми, че има само един път до върха. Когато изкачих планината, видях, че има много други пътища, някои по-трудни, но по-кратки, други – по-красиви и по-дълги. Зарадвах се.
Накрая приех, че не мога да приемам другите хора. Толкова присърце го приех, че накрая не можах да приема самата себе си.
Дано съм научила тези уроци, защото се задават други.
снимка: www.bitsofwisdom.org
