Дупката в стената

-          Йога за бременни! Ох, глупачето ми, още един начин да ти вземат парите! Плюс това е против абсолютно всичко, за което си говорихме в църквата!

Когато миналата година тя се кръсти в църква, за да се оженят, си мислеше, че малко или много, всичко това е една формалност. С течение на времето разбра, че както във всяко общество, тук има сериозни правила, които трябва да спазваш, за да бъдеш добър човек, Богоугоден човек. Църквоугоден човек, както все по-често мислеше тя.

За тази една година съпругът й ставаше все по-църквоугоден и все по-малко човекоугоден – караха се често, а след това той ходеше да се изповядва и получаваше опрощение. После пак намираше за какво да се заяде с жена си. Недоволството му се простираше от ранната сутрин („Защо поливаш цветята точно сега?”) до късната вечер в леглото („Още ли четеш тези глупости? Не чу ли, когато пасторът каза, че подобна литература ще те вкара право в ада, без право на спасение?”).

И така, когато забременя, което за нея беше абсолютно чудо, заради редкия, но църквоугоден сексуален живот, който водеха, тя реши, че това е времето, когато ще може да преоткрие (или по-скоро открие) своята женственост, да намери майката в себе си. Майка, която не беше имала, защото нейната майка винаги беше заета – заета с братята й, заета с баща й, заета с работа. Затова сега тя щеше да го направи различно. Беше чела много за пренаталното възпитание, въпреки църквата вярваше в прераждането и тайно се беше молила силно, за да покани светла душа която да „засели” утробата й. Затова и токова се зарадва, когато откри курса по йога за бременни, където заедно с инструкторката си говореха за вдъхновяващи неща от типа с какви качества можеш да дариш детето си, докато то е още в утробата ти, каква музика да слушаш и колко е важно да не се ядосваш, да не гледаш телевизия и да прекарваш повече време сред природата.

За съпруга й, разбира се, нещата стояха по различен начин – когато една жена е добра домакиня, готви и ходи на църква, е сигурно, че ще бъде възнаградена с добро дете, което да я слуша. А това, че тя ходеше на йога – практика, която я няма в Книгата и следователно е от дявола, вече беше прекалено много. Да не говорим, че й пълнеха главата с глупости и й вземаха парите.

Вечерта, разбира се, се скараха. Беше заради нещо съвсем дребно – защо чехлите й са по средата на стаята.

Тя заспа и сънува съпруга си. Бяха насред полето, а на небето над тях имаше милиарди звезди, които светеха силно. Тя гледаше към тях с наслада и удивление. Изведнъж се огледа за мъжа си – той беше клекнал пред една порутена стена насред нищото и гледаше през една мъничка дупчица, пробита в нелепата постройка на полето. Тя го попита какво прави. Той й каза: „Гледам звездите – също като теб.”