Домашна работа

В момента в България е една изключителна личност – учителят Тиртха Махарадж. Той е бхакти йога и това, за което говори в беседите си е есенцията на бхакти – Любов и Преданоотдаденост към Единия, което по принцип е есенцията на живота, не мислите ли? Знам, че малко от хората, които ме познават, биха ме свързали с йога пътека, но всъщност, ако Истината е една, какво значение има как се нарича? А и е толкова вдъхновяващо да намираш приликите, вместо да се вторачваш в детайлните разлики. “Дяволът е в детайла”, а аз нямам време за дяволчета – тук, на земята, имаме ограничено време, за да го губя в разлики.

И преди да продължа за Тиртха Махарадж, бих искала да споделя нещо много хубаво по повод горното, което Учителя Дънов е казал на учениците си в една от беседите си (цитирам по спомен): ако друго учение ви обяснява законите по-добре, следвайте го, но се пазете от учения, които ви забраняват да следвате моето учение. Не е ли силно? И не е ли различно от много други учения и учители, които сякаш те искат само за себе си, сякаш забравят, че целта не е да отидеш в църквата, а да стигнеш до Бог?

В днешната беседа Тиртха Махарадж даде много бисери, които ме усмихнаха, насълзиха и замислиха. Самият учител ми напомня на някого, от няколко дни се опитвам да си спомня на кого (Антон има същото чувство). Мисля, че може и да го помня с душата си, кой знае? Заговорихме и за едно домашно, което Слави (водещ на неделните беседи във Веда Хаус) ни беше дал преди около месец. То беше следното – представяме си, че се срещаме с Единия. Какво Му казваме?

Бях мислила цяла седмица върху това домашно – оказа се трудна работа да си дам сметка какво имам и какво нямам, какво искам и какво не искам, какво знам и какво не знам. Накрая, обаче, имах отговор за себе си и някак се почувствах облекчена – за 30 години това може би беше домашното, което всъщност ме научи на нещо (онези за скорост, път и време така и не ми влязоха в употреба и не ме накараха да израстна поне с милиметър).

Та Слави попита днес учителя си същото – какво би казал (попитал) той Единия – да сподели, за да сме подготвени и ние. Тиртха Махарадж се усмихна и каза, че това всъщност е един много сериозен въпрос. След това ни разказа, че веднъж слушал един “проповедник”, който иинструктирал слушателите си как да действат, ако срещнат извънземни – трябвало винаги да носят бира в себе си, защото извънземните много обичали бира, но (внимание) трябвало да носят и сламка, защото извънземните не можели да пият от бутилка. След като се посмяхме, той продължи: зависи кой какво очаква да срещне. Значи, първо трябва да имаме някаква концепция за Бог – дали е енергия или е персонифициран, дали е “там горе” или е навсякъде… И можем да срещнем, каквото поискаме, но не се знае дали това ще е Той или ще е само един от аспектите Му (което, като се замисля, пак е нещо). Отговор какво би попитал той Единия така и не даде – може би  защото няма “правилен” отговор или може би защото отговорът е един, но всеки сам трябва да стигне до него.

 И накрая ще завърша с една негова красива мисъл: Вярата е убеждение, постигнато чрез Любовта (Faith is conviction through love).

Амин. Или в този случай – Ом

p.s. Също така много ми се искаше да го помоля да ми даде благословия, имайки предвид какво чудо ми предстои, но нямах смелостта да отида при него лично. Затова пък Тиртха Махарадж завърши беседата с “Bless you!”, което аз реших да приема лично. Няма молитва, на която не е отговорено  и това ме изпълва с благодарност!