“С” като страх. “С” като секцио.

Това си е моят блог и тук ще си пиша за каквото си искам. Освен това съм Козирог и в моите очи има някои неща, които са “правилни” и други, които са “погрешни”.

След този увод бих искала все пак да кажа, че всеки има право на избор как да живее, да се храни, да се облича и да ражда. Само че, както бях писала и преди, когато направим някой избор, все едно натискаме копче на Голямата Машина, наречена Живот, и не трябва да се чудим, че после ни се случва нещо, което може би не сме си поръчвали. Това нещо е реакция на натиснатото копче.

Страх и секцио в България

Изглежда много страшно, наистина. Кръв, викове, хора с маски. Липсват само зомбита. Затова и много жени се плашат от раждането – чували сме всякакви истории, включително вероятно и със зомбита в тях. Да, очите и ушите на страха са големи. Мисля, че е много по-вероятно една жена да изпита болка и нещо да се “обърка”, ако 9 месеца прекара в притеснение и антимантри тип “не мога”, “то боли” и “не мога да се чекна аз там”.

И избират модерното, безболезненото, безопасното секцио.

Тъжното е, че в България секциото се толерира, дори насърчава от лекарите. По-лесно е, никой няма да им се обажда в 4 сутринта, недай си Боже по празници, платено е, защото се плаща избор на екип и въобще се спестяват всякакви там емоции.

Раждането не е “малка операция”, не е като премахването на бенка. Раждането е процес, в който главен герой е майката.

Секциото си е една интервенция – операция, та дрънка, винаги нещо може да се обърка (да обезпокоя спокойните). Всъщност, винаги нещо може да се обърка във всяка една минута от живота ни. Но означава ли това, че всички трябва да си седим вкъщи, страхувайки се?

Да не говорим, че на мен са ми правили “малка” коремна операция и не е като да можех да стана първите два дни, така че бих посъветвала всеки да си спести емоцията.

“Извадиха ми бебето”

Като чуя това, винаги си представям едно пиле с ориз на фурна, което го вадят. Само че бебето не е нещо, което трябва да се пече до златисто, нито пък родилката е фурна на 180 градуса.

“Изваждането” на бебето се случва и при нормалното раждане, когато някой надъхан доктор реши, че жената вече ражда твърде дълго и не му се вписва в план-графика, затова й пуска изкуствен окситоцин и освен това започва почти олимпийската дисциплина “скачане по корема”. Най-накрая докторът, потен и щастлив, заявява, че той ти е родил бебето, а също така ти дообяснява, че той ражда всеки ден, а ти, там, си един батут, върху който той за пореден ден дава живот.

Накрая

Твърдото ми мнение е, че ако няма медицински показатели за секцио, то е не само ненужно, но и с емоционални последици за майката и бебето. Може и не всички да вярват в “онези глупости”, но аз вярвам, че на детето трябва да се даде възможност да си прояви силата още като се ражда и само да си избута пътя навън. Майката също трябва да си покаже силата, онази – женската. Защото никой мъж не може да направи това, което прави една раждаща жена. Ако жените се страхуваме да раждаме (едно от малкото чисто женски дарби), защо се учудваме, че мъжете се страхуват да бъдат мъже?

Раждането е красиво, раждащата жена е велика. Ако тя е насърчавана, подкрепяна и уважавана (и се самоуважава) като такава, светът би бил малко по-различен.

Leave a Reply

Features Stats Integration Plugin developed by YD