Дано не разваля това хубаво заглавие с написаното по-долу, защото думите “кулинарната страна на духовността” за мен придобиха огромна сила и ще е само в мен проблемът, ако не мога да ви покажа какво имам предвид.
Както винаги, пиша вдъхновена от вчерашната беседа във Veda House. Харесва ми да ги наричам “беседи”, защото наистина беседваме върху всички въпроси, които ни вълнуват относно отношенията ни както към нас самите,така и един към друг, към Вселената, към Създателя.
Вчера беседата се водеше от Юрий Ковачев (както бих казала: небезизвестният Юрий, аюрведа готвач и лектор, с когото освен на семинари, можем да се запознаем и в Чай във Фабриката, където готви). Както може би вече се досещате, говорихме за нещо, което се случва всеки ден, а именно – храненето. Хубаво е, когато човек се замисли и открие, че може да служи и да се доближи до Създателя с всеки свой акт, дори храненето, нали? Лично мен тази мисъл много ме радва, защото обичам да готвя, обичам да доставям радост на другите с храната която приготвям, а защо не и да слагам още нещо от себе си, като невидим дар, поднесен на невидимите светове. Невидими за физическите очи, поне.
В Бхагавад Гита има стих, който казва: каквото и да правиш, каквото и да ядеш, прави го като жертвоприношение към Мен (има и уточнение какво бихме могли да “принесем в жертва” – лист, цвете, плод, вода. Тук се застъпва и философията на вегетарианството, която всъщност е философия на ненавреждането, но няма да се спирам върху това сега). А защо да правим жертвоприношение? Жертвоприношението отдавна не е акт на омилостивяване, поне се надявам да не е. То е акт на съзнателно лишаване от нещо ценно за нас и нашето его в името на нещо още по-ценно. Или по-просто – това е акт на даване.
Иска ми се да отделя много повече време на даването и сигурно ще го направя съвсем скоро, но сега ще го засегна в аспект “жертва” – обикновено жертваме нещо, което си мислим, че притежаваме. Поне егото ни мисли така. С всяка практика на даване, ние малко по малко разрушаваме онова, фалшивото его, което сме издигнали дотам, че вместо то да ни служи на нас, в момента ние му се прекланяме и треперим в страх от него, като от лош цар в приказка.
И като говорим за храна, виждаме, че тя е един вид жертвоприношение, начин да покажим готовност да служим. Тя не е просто инструмент, с който да нахраним клетките си. Както каза Юрий, ако разделим храната си на 16 части, 1/16 от храната ни е прана (жизнена енергия), която храни аурата ни и именно тази мъничка 1/16 е много важна. Защото колкото повече храним етерното си тяло, аурата си, толкова по-светли ставаме, а Светлината отвътре озарява пътя ни – духовния, физическия.
Много е важно и как се храним – има ли музика около нас, за какво си говорим, за какво мислим. Питах Юрий специално за това и той беше доста изчерпателен в отговора си. Храненето е практика, която, както всяка практика, трябва да се извършва и да носи благост. Иначе не е истинска практика и по-скоро би ни навредила. Учителя Дънов също казва: когато си ядосан или болен, не яж. Енергията, която предаваме с мислите си, енергията на мястото, където се храним, енегрията на музиката, която звучи, енергията на думите, на гласа ни. Конкретните съвети на Юрий бяха: би било добре да се храним в светли, почистени, проветрени пространства. Би било добре, ако има музика, тя да е фон, който да ни кара да се чувстваме добре и да “пречиства” мислите ни, ако все пак те са тежки и тъмни (за мен тази музика е класическата). Камбанният звън е мощен инструмент – той пробива тъмнината (тук фън шуй сигурно има какво още да каже по въпроса). Ако има разговори, то да бъдат за красиви неща, да се говори с благост. Да се стараем да мислим чисти мисли. Ако се ядосваме и говорим, то отделяме киселини в стомаха си и не можем да смелим храната правилно.
Има хора, които отиват твърде далеч в “пречистването” на храната. Стигат до там, че дори не слагат подправки. Само че, за да е наслада храната (а благостта е наслада, истинската Любов е наслада, общуването с Бог е наслада…), трябва да има подправки. Според аюрведа подправките са природни “лекарства”, така че защо не? Изобщо, храната трябва да е наслада за сетивата – трябва да е вкусна, да изглежда добре (много важно, наистина), да ухае добре. Така ще приемем истинските й качества с всичките си сетива.
Има още много закони за храненето, които е добре да изучим. Важно е да изучим. И да прибавяме зрънце благодарност към Създателя и щипка радост от живота, който ни е поверен, когато готвим и след това консумираме.
Вечерта след беседата отпразнувах с крем супа от тиква. Приготвена с любов и благодарност.
