Вещи в занаята

Отказвам да повярвам, че в живота има само това, което се вижда. Просто отказвам.

Наскоро се замислих защо напоследък хората са особено привлечени от Тери Пратчет, вампирски и върколашки (а в моя случай – вещерски) сериали и всякакви други прояви на свръхестественото. През моята призма виждам, че и другите хора отказват да повярват, че в живота има само това, което се вижда.

Да, признанието ми е, че следя един сериал за вещици. Както беше казала една друга блогърка , когато мъжът й я намерил събота сутрин да гледа за 25-и път Здрач: Всеки има право на лош вкус, аз също. И ако веднъж седмично аз се потапям в света на едни жени, които бъркат отвари, казват заклинания на латински и се превръщат в котки за по-бързо придвижване, аз си дадох сметка, че всекидневно съм заобиколена от модерни вещици, които с радост наричам свои най-близки приятелки. Те не се превръщат в нищо, но владеят силата и с огромна гордост мога да заявя, че почти нямам „нормални“ приятелки, което снощи ме накара да се замисля, че съм във вещерския филм 24/7.

Рейки. Кристали. Мантри. Молитви. Астрология. Симорон. Гадателски карти. Радиестезия. Уишбордове. Новолуннички. Жени, които знаят упражнения за усилване на женската сила… Списъкът може да продължи. Дори имам една приятелка, която съм убедена, че може да разговаря с птици и дървета, но не го е признала гласно.

Няма да ги назовавам по имена, те си се знаят. Това, което имам предвид е, че Силата наистина съществува и трябва да се научим да я използваме, разбира се, само за най-висша цел. А тя, целта, е една – да живеем с и в Бог. Поне моите приятелки са все с такива цели – от белите вещици са.

В този ред на мисли си казах – заобградена съм от вещици. Затова и отказвам да повярвам, че аз не съм една от тях. Просто иначе няма смисъл от тези приятелства. Ето например, онзи ден, както си печах палачинки и слушах радио, много ми се прииска да пуснат нещо на Matchbox 20, защото дискплеърът ми се е развалил и не мога да ги слушам в кухнята. Push зазвуча тъкмо когато свърших, явно не мога още да владея тайминга.

Значи само трябва да открия дармата/дарбата си, която едва ли е да владея радиото. Защото отказвам да повярвам, че в живота има само това, което се вижда.

One Response

  1. Руми
    Руми September 22, 2014 at 2:37 pm | | Reply

    Хихи, една съседка на село беше обявила мен, майка ми и баба ми за вещици, без да подозира, че ние това го приемаме като комплимент. :-) И освен това съм много горда с моята прапрабаба, която е била селската билкарка, лечителка и акушерка. Пушела лула и яздела кон по мъжки за голям ужас на останалите жени в селото, обаче била ненадмината в “женските” работи. :-)

Leave a Reply

Features Stats Integration Plugin developed by YD