двата пътя

Животът е като априлски ден -

започва топло, а по обед е студен.

Слънце и дъжд – едновременност; някак

в синьото над мен се вижда луната.

Облечена съм твърде много

на фона на разголените хора.

Пак ли нещо съм недоразбрала?

Те ли грешат, аз ли съм права?

Със тъмни очила съм – не че не вали,

и мокрите стъкла забърсвам ги с ръкав,

не искам да ги свалям – крия се

от себе си, от хората, от моя собствен страх.

Аз знам, че те си мислят, че нещо се преструвам,

че уж не крия мъка, раздразнение, безсилие, тъга.

А знаят ли защо се крия? Защото не обичам тъмнина.

Тъмнината е заразна – не искам да им я предам.

За днес реших – ще се превърна във зелена светлина:

щом вече стъпила съм на шосето,

ще продължавам да вървя.

Напред или назад, към ада или към небето,

един от двата пътя трябва да си избера.

Leave a Reply

Features Stats Integration Plugin developed by YD