Яж, моли се и не забравяй да си вземеш

Станах почти известна с това, че ШОФИРАМ САМА. Едновременно съм горда, но и много нащрек. Научих разни уроци и разсмях доста хора, но сега искам да ви споделя най-важния урок до момента.

Всеки път, сутрин и вечер, преди да тръгна нанякъде с колата, си изчитам Псалм 91 – за мен той е магически, окриляващ, осветляващ и дава такава закрила, че почти можеш да я почувстваш. Моля се постоянно, дори синът ми знае кога приключва казването на псалма и казва първи “Амин!”, коментира като се качваме в колата, че “мамо, нали Бог сега ще ни помогне да вземем онзи ляв завой?” и други забавности. Моля се постоянно по пътя, с малки думички, каквито ми идват – моля се всички участници в движението да сме внимателни и да стигнем здрави, моля се да си намеря паркомясто, моля се за ОНЗИ ЛЯВ ЗАВОЙ, моля се и благодаря, след като все пак завия.

Тази сутрин бях спряла пред един вход/изход за строеж и бързах да оставя Божо в градината. Бързам наобратно към колата и се (познайте!) моля този път, ако може, да не трябва да ходя до долната част на гърба на географията, за да си намеря свободно паркомясто. Тръгвам. 15 м вляво – място! Но аз започвам да мисля: “Абе, това не беше ли едно място, където спира един човек, който ми беше казал, че не може за цял ден да спра?” Мисля, мисля, събирам колона след себе си. Тръгвам, без да се възползвам от мястото. 3 секунди по-късно вече съжалявах и, разбира се, се върнах и, разбира се, мястото беше заето.

Отидох да си паркирам в долната част на гърба на географията. През цялото време си мислих: ето – помолих се, даде ми се, не взех. Повече няма да правя така – ще вземам.

И това не ми е първият път. Надявам се да стана по-будна, за да не спирам потока :)

(свободното място НЕ беше на ОНЗИ човек, след това осъзнах)

Leave a Reply

Features Stats Integration Plugin developed by YD