Беше Велики Четвъртък. Сутринта започна лудо, с Антон, който трябваше да си носи всички трудови книжки и важни документи някъде, остави ги върху колата и се усети чак в работата си. Върна се по целия маршрут и не ги намери. Пита и в околните магазини, но – уви.
През целия ден, докато мислех за това да боядисаме яйцата преди залез, да купя козунаци и куп други дреболии, все си повтарях мантрата:
“НИЩО НЕ Е ЗАГУБЕНО ПРЕД ПОГЛЕДА НА БОГ”
Бях я прочела в една книга или на Луиз Хей, или на Дорийн Върчу и неведнъж бях намирала неща с нея. Разбира се, никога не бях губила документи, както и не я бях използвала за друг човек. Казах и на Антон да си я повтаря – за всеки случай.
Прибрах се, натоварена с много торби, плачещ Богомил, такси, което се появи СЛЕД друго такси, което НЕ пожела да ни качи, заради плачещ Богомил и като цяло бяхме един НЕзабавен ходещ цирк.
Вкъщи ни посрещна майка ми, която беше подготвила всичко за сцената с боядисването и беше заредена с цялото търпение на света (моето беше свършило малко преди таксито, което не ни качи, заради плачещ Богомил). Започнахме да боядисваме, като въпросният Богомил вече викаше “АЗ-АЗ-АЗ” и избираше цветовете.
На входната врата се позвъни. Беше една немлада жена с руса коса, която вероятно няма да позная, ако видя сега. Носеше джобче с ДОКУМЕНТИТЕ. Каза, че ги е намерила още сутринта, но е имала много работа и не е могла да мине по-рано и сега отивала да си прибере внучето от детска градина и минава пътьом. Спомням си, че майка ми ѝ даде някакви сладки неща за внучето и аз в последния момент успях да я питам за името: ВЕНЕРА.
Прекрасен подарък от Венера – малкото щастие, управителката на благополучието и Любовта (какво ли се случва, когато се молим с истинска Любов?)
Разказвам го с огромно закъснение, защото наскоро се сетих за това и ми стана много топло. Сетих се и че не се разплаках от щастие, само защото аз съм “голяма” и не плача пред хора (т.е. пред майка ми и Божо).
Разказвам го, защото си мисля как някои неща трябва да бъдат загубени. Други трябва да бъдат намерени.
Разказвам го, защото многократно съм се убеждавала, че когато спра да си мисля, че всичко зависи от мен, обикновено идва една Божествена помощ, която ми потвърждава: Не всичко зависи от теб. За някои неща трябва само да се помолиш.
