Правилно?

 

Преди да изляза в майчинство, бях копирайтър – проверявах текстове, пишех и превеждах. Внимавах за пълен член. Запетайки. Двойни разстояния между думите. Имах на speed dial номера на БАН за проверка на правопис. Това, разбира се, се прехвърли и в живота ми навън – възмущавах се на грешки в менютата, на преводи, явно направени от Гугъл Преводач, на пошли надписи по магазините („Облечете се тук, съблечете се където си искате”).

Минават години, професията и отношението ми към много от нещата са си все същите. Може би вече не се дразня толкова, но забелязвам. Само че започнах да забелязвам и нещо друго – когато „знаещите” започват да се карат, да съдят и да се подиграват на „незнаещите”. Във facebook това е особено изразено – тръгва някой да пита нещо в група и бива разпънат на кръст защо пише един-как-си. И понеже аз съм като една от героините на Елиф Шафак, за която беше написала, че ако има състезание между заек и охлюв, въпросната героиня щяла да бъде на страната на охлюва и да го подкрепя, аз започнах да спирам да забелязвам правописните грешки. Започнах да забелязвам липсата на състрадание.

Да побързаме да осъдим. Да посочим пръст и да потърсим подкрепа в други пръсти. И да си легнем спокойни, че сме дали урок на някого, че сме го смачкали, за да си знае мястото.

В края на 2016 сме, време е да се замислим кое е по-правилно. Да смачкваме хората и да подклаждаме враждата или да се опитваме да търсим хората зад „грешките”? Ако имате дете, което се учи тепърва да живее в този свят, как бихте се отнесли към него – с омраза и присмех, защото моливът „не се държи така” или с възторг, че въобще е посегнало към инструмент за писане?

Аз избирам страната на емпатията и състраданието. Изморена съм от омразата като начин да преминем през всекидневието си. Избирам да съм на страната на „охлюва”. На страната на възторга.

 

 

Leave a Reply

Features Stats Integration Plugin developed by YD