Подарък от Бог

Разбира се, гледахме Колите 3 (даже два пъти, за да е сигурно, че не ни хареса кой знае колко). Разбира се, регистрирахме билетите, за да участваме за спечелване на колички от филма. Разбира се, не спечелихме нито една.

Мина почти сесец, аз още не съм изхвърлила билетите, защото съм procrastinator от класа, но бяхме забравили за количките, за страстта към “играй и спечели” – всичко. До петък, когато, прибирайки се от детската градина, надникнахме в общата пощенска кутия и … видяхме вътре две колички от подаръчните! Последва кратък възторг от страна на Божо, но после ги оставихме там, където сме ги намерили, защото костенурчето Франклин ни е научило да не сме фенове на “Който намира – прибира”. Все пак Божо не е единственото момче във входа – не искаме да лишаваме друго дете от неговите си вещи.

После имахме разговор вкъщи, че ако и утре сутрин количките са там, ще ги приберем Божо да си играе с тях и ще напишем бележка, че са вкъщи, ако някой си ги търси.

Събота сутрин колите бяха още там. Взехме ги и сложихме бележка във входа.

- Мамо, количките мои ли са сега?

- В момента приеми, че количките са ти неочакван подарък от Бог. Ако някой дойде да си ги потърси, ще му ги върнем – все едно са ти дадени за малко.

Никой не дойде да ги потърси до ден-днешен. Засега количките си остават подарък от Бог.

Според мен така работи енергията – преставаш да очакваш и изведнъж това, което си искал, намира път към теб. И ако имаш нагласата, че нищо не е наистина твое, не страдаш, ако по един или друг начин то ти се отнеме (или се счупи).

Тук сме за малко и нямаме нищо – само въртим едни вещи. И колички. Нека не се привързваме твърде много :)

Leave a Reply

Features Stats Integration Plugin developed by YD