Сутринта ни започна с просветление – Антон ми сподели, че колкото повече чете един текст от Библията, толкова повече разбира какво означава и че осъзнава колко е близо до реалния живот всъщност. По-късно, докато вървях към работа, аз също получих “просветление” на тема текст от Библията и по-специално – името на Исаак, което означава “той се засмя”.
Разбира се, моите разсъждения не са новаторски, а са повлияни от прекрасния текст в този блог. Но това просто означава, че текстовете в Библията са наистина приложими в моя живот, т.е. в нашия живот, защото аз не съм нищо по-специално от който и да е друг.
Да се върнем към историята за Исаак – той е син на Авраам и Сара, които много дълго нямали деца и Бог им казал, че Сара ще забременее от Авраам, но тъй като те вече били на има-няма 90-100 години, Авраам се… засмял, защото това било толкова невъзможно да си го представи. И Бог му казал: Да, ще имаш син от Сара и ще го кръстите Исаак (в превод: той се засмя) – явно Авраам с реакцията си е предопределил името на сина си. Няма да навлизам в подробности в историята, тя е експлоатирана дори в сериала The Handmaid’s Tale, където можем да видим как дяволът чете Евангелието.
И така, малко по малко сама за себе си стигнах до смеха и вярата. Или смехът поради липсата на вяра. Та, вървя аз днес и се сещам за тази история и ми става смешно и тъжно едновременно. Защото снощи заспах с притеснение по необозримото бъдеще – ще можем ли да продължим да плащаме градината на Божо? А после? Дали ще можем да му осигурим добро училище? Въобще, как ще изберем какво е най-добро? Ами ако и за него се плаща – ще се справим ли? И така, аз заспах със свито от безверие сърце.
Днес, благодарение на моя Антон, аз се засмях. Засмях се, първо защото не вярвам – ама това е невъзможно! После се засмях, защото си помислих как Бог стои и ми се усмихва (а може и да ми се смее) отнякъде – защото не вярвам. Или защото едновременно вярвам в чудеса, но на моменти забравям, че те могат да ми се случат тъкмо на мен. После продължих да се смея през сълзи – защото с малката си фантазия знам, че НЕ ЗНАМ как, но всичко ще се подреди, защото ако намеренията ми са чисти, тогава има Кой да се погрижи. Това е моята работа – да поддържам намеренията си чисти.
God provides – колко пъти съм го чувала, даже има такава песен. После се сетих и за анимацията Добрият Динозавър – там едни птеродактили казваха: The storm provides! Да, понякога Бог ни изпраща буря, но тя не е за да ни разруши, а за да разчисти пътя пред нас и небето отгоре. Снощи бях в такава буря. Днес, обаче, небето е синьо.
Та, мисля днес да се засмея. Да се засмея от безверие, а след това да се засмея на себе си, защото си се представям като малко кученце в смешно видео, което не вижда отворената врата и вместо това се засилва да излезе през стъклото в съседство. Самоиронията не е толкова лошо нещо. Бау.
