Подарявам си време

 Дойде краят на една година, изпълнена с вълнения, едно от друго по-променящи ме. В самия край на 2017 сме с майка ми – жена, кото обичам като майка (т.е. не само sugar and spice, а с караници, нетърпение и въобще както само аз мога да обичам, питайте Антон, горкият). Та, прекрасната ми майка сега дойде да ми помага – готви, чисти, подрежда, мие, пазарува, помага с децата. И като приключи, влиза в стаята, на шега се изопва като редник Димова и пита: “Какво да правя?”.

Тези дни ѝ казах: никой човек на смъртния си одър не е казал “ех, защо нямам още един ден, та да се наработя”; е, ти вероятно ще си първата – ще кажеш, ех, не можах да се погрижа за всички. Тази сутрин пък си говорихме за егоизма и защо не е толкова лошо да си отделиш време за себе си, като Антон цитира и Учителя, който казва, че ако човек не отделя поне един час на ден за себе си, то той не е човек.

Затова и приоритет за 2018 мисля да бъде ВРЕМЕ ЗА МЕН (ех, този Сатурн/Кронос в Козирог) – повече пълноценно време за важните неща – природата, книгите, молитвите, общуването с Бог, качествените разговори. Да сме длъжни първо на себе си. По-малко да бързаме, особено за “работа”, да го караме по-полека, за да не изпуснем някой знак. Да се погрижим за тялото – нашето превозно средство на Земята. И след като замесих астрологията, докато Сатурн (богът на земеделието) е в Козирог, да сеем с мисъл за Бог, за да жънем с радост.

И да БЛАГОДАРИМ!

Благодаря на Антон, който винаги ми помага и ме кара да се чувствам човек, жена, котка, лисица и също така слаба, като продължава да ми купува дрехи с 1-2 размера по-малки.

Благодаря на децата си, които ме усмихват и ми тестват границите на търпението. И ме събуждат с “Мамо, обичам те”

Благодаря и на майка ми за грижите.

Благодаря на колегите ми, които стоят за напомняне, че има човещина в работата и не всеки офис е пералня за души.

Благодаря на приятелите си за безметежните обеди и телефонни разговори (все пак времето е кът).

Благодаря на йога студио Янтра, на акушерски кабинет Зебра, на следящата ме лекарка Катя Венкова, на болница Св. Лазар, д-р Николова и д-р Господинов и на Цеци, които напомниха, че бременност се проследява с човещина и спокойствие, а не с машини и презастраховане, а раждането е въпрос на нагласа (бях готова за всичко и се случи прекрасно).

Благодаря на Бог, че ми даде всичко това!

Leave a Reply

Features Stats Integration Plugin developed by YD