Изсъхналото цвете

Тривиална история. Имам си една саксия с цвете – Кръстов венец, което години наред растеше в здраве. Дойде зима и го събрах заедно с другите цветя – бегония, мушкато, няколко други, които не знам как се казват. Ама все цветя, какво толкова, нали? Но ето, че кръстовият венец малко по малко залиня и изсъхна. Тривиално, наистина.

Но днес, след като прекарах няколко часа с една прекрасна дама в разговори за хюмън дизайна, това изсъхнало цвете ме накара да се замисля за нас, хората. Ние всички започваме като свежи цветя – някои по-диви, други по-саксийни, така да се каже (аз със сигурност съм саксийно). Имаме предпоставка да цъфтим и живеем колкото Бог ни е дал. Обаче, ето ни – попадаме в неподходяща среда или сред неподходящо обкръжение и залиняваме, вехнем, разболяваме се.

И все си мислим – работа като работа, нали пари трябва да се изкарват?

Училище като училище – и ние от там сме минали, да не би да не сме станали хора?

Компания като компания – то навсякъде е пълно с идиоти.

Храна като храна – всички това ядат.

Мъж като мъж – нали не ме бие.

И после се чудим защо сме болни, мрачни, депресирани, неуспешни, раздразнителни – все болести на 21 век.

Може би просто не сме направени за офис. Може да не сме направени за родители. Може да не сме направени за счетоводители. Може да не сме направени за този мъж или жена. Може да не си избираме правилно приятелите.

Наблюдавайте се. Дайте шанс на цветето във вас да расте – осигурете му въздух и светлина, простор и … тор :) Говорете му. Обичайте го, то има значение.

Понякога трябва просто да се преместим с крачка в страни от зоната на комфорт и чудесата започват да валят над нас.

picture: deviantArt.

 

Leave a Reply

Features Stats Integration Plugin developed by YD