Не знам кога се влюбих в нея. Сега като се замисля, трябва да е било от пръв поглед, защото след като Мая и Сашо ни запознаха, я поканих на концерт на Стефан Вълдобрев и Обичайните Заподозрени и си сложих риза, вместо някоя от тениските ми с надпис. Някак си бях сигурен, че пак ще бъде с рокля и исках да съм ѝ като естествено продължение, а не като недораслия сайдкик на Батман от The Lego Batman Movie. И тя верно дойде с рокля – от онези, които хем са леко дълги, хем все пак придобиваш представа за краката. Особено в този тъмносин чорапогащник. Или клин – все ги бъркам. Не че вече не бях забелязал тези крака още първия път – явно йогата прави чудеса с жените, обаче аз така и не се престраших да отида – знам ли, може да стана гей (макар да се съмнявам – сред толкова жени по клинове).
Та моята Стаси си стана моя още там, на концерта, някъде между Холивуд и Бряг с цвят най-зелен. Нея вечер секс не правихме. Казах си със съжаление: ето жена с принципи. Наскоро, обаче, тя ми издаде, че не се била епилирала и затова не ме огряло. Аз ѝ казах, че нямаше да я върна, дори да е била като мечка стръвница в краката, обаче тя ме попита дебела ли я наричам и че щяла да си върне формата, когато проходели близнаците, а аз ѝ казах, че и буре да трябва да ѝ купя вместо рокля, пак ще искам да правим секс, което тя знае, че означава, че я обичам.
Истината е, че освен малко коремче, аз не виждам да е останало нещо след раждането, обаче тя си купи нови дрехи и аз се правя, че я разбирам, а тя се прави, че ми иска разрешение за поредната пола.
А, да, имаме близнаци – Коко и Джамбо. Шегувам се – до края казвах, че така ще ги кръстим, когато ни питаха приятелите. Стаси забременя още на втория месец, откакто бяхме заедно. Преди още да сме си омръзнали, един вид. Първо попита дали да не направи аборт и аз ѝ казах, че ще я разбера, ако не иска дете от мен, обаче, честно, толкова много се зарадвах, че я прегърнах и така се ухилих, че според мен тя ме съжали и затова ги запази. После, като видяхме двете сърчица, вече не ми беше толкова смешно, както и на нея, ама нали не можем да върнем едното, а и не се знае кое от двете ще е геният, който ще прилича на моята противоположност, та се примирихме.
Няколко месеца се наслушах на приказки за стрии, увиснали кожи, цици до коленете и какво ли още не. Не разбрах плашеше ли ме, обещаваше ли ми ги, обаче аз наистина не виждам някакви драматични видоизменения. Особено като знам какъв корем имаше към края – пазарувахме дрехи само от Декатлон, отдел палатки. Обаче там растат моите момчета, на които трябва да дам пример какви да не стават. Та този корем си го имах за лично мой и ми беше обидно, когато Стаси така го наричаше плондер. Даже веднъж се разплаках – сигурно от хормоните.
Някак се нави да ражда естествено – имахме доста комични „интервюта“ с лекари. Няколко ѝ се скараха, а една даже ни изслуша, стана и мълчаливо ни отвори вратата с жест „заповядайте навън“ и ние заповядахме, като жена ми го намери за толкова смешно, че седна на земята, без да може да диша смях, цялата почервеняла и само викаше „Ще родя! Ще родя!“, а аз се притеснявах да не роди верно от смях насред коридора на мозайката и да покаже на онази скочубра, лекарката, как се раждат близнаци естествено. Даже една сестра дойде разтревожено да пита дали да вика екип с носилка. Изгледа ни с примес от възмущение и погнуса, когато разбра, че Стаси се смее – болница било това, при това с имидж, какво сме си позволявали. Аз смънках, че е от хормоните и затъркалях майката на бъдещите ми деца към изхода, докато тя се опитваше да имитира лекарката, като същевременно се държеше между краката да не се напикае от смях, макар да беше късно.
Намерихме си лекар, все пак. По-стар, от времето, когато било нормално да се израждат и близнаци, и седалищни бебета. Като ми видя ужасената физиономия, жената ми обясни, че седалищните не се раждали през задника и баси, какво въображение съм имал. Та този доктор беше много мил, нищо, че почти всеки път се запознаваше с нас наново. Няма проблеми – собствената ми баба още ме пита кога ще завърша гимназията, макар че аз го примам като комплимент – за мъжа е важно да запази хлапашкото в себе си. Или поне така смятаме ние, мъжете.
В началото нямаше да присъствам на раждането, но след като седнахме и си поговорихме човешки и Стаси ми каза, че щом съм бил такава тиква да я заплодя едва ли не на втората среща и то с близнаци, то поне можело да съм при нея, докато наследниците ми излизали на бял свят и, ако били вандали като мен, вероятно нямало да можем повече да правим секс, та се наложи да се съглася да присъствам. С условието, че ако припадна, тя лично щяла да ме рита, докато се свестя, допълни любимата ми, но тя си е такава – мила по свой начин. Намерих едно филмче с едни татковци, които всички разказваха, че не са припаднали, когато жените им раждали, та реших, че не може да съм най-смотаният мъж и да правя сцени, като оня път, когато имаше змия в палатката ми и спах между Даката и Петя в тяхната палатка и те вече не ме викат никъде с тях.
Какво да кажа за самото раждане – не беше чак толкова тежко, макар че когато Стаси прочете какво съм написал, каза, че съм безмозъчно влечуго. Бяхме ходили на кино – гледахме новият Джеймс Бонд, защото вече бях чел за пренаталното възпитание и измежду пиу-пиу и ААААА и ДЖИИШШШШ, аз обяснявах на корема, че тати стреля по лошите и сваля готините мацки, а на бъдещата майка ѝ се виждаше само бялото на очите в продължение на 2 часа – сякаш беше на състезание по най-дълъг айрол.
После седнахме да пия бира и да преработя емоциите от филма, и по едно време Стаси вика: водите ми изтекоха. Аз, обаче, защото исках да се направя на заинтересован мъж, казах, че терминът ѝ е след 3 седмици и сигурно се е подмокрила от това колко съм страхотен. Ритник по кокалчето по-късно и тичахме към асансьорите на мола. Е, аз поне тичах. После се върнах да помогна на Стаси да стане и тръгнахме заедно към бъдещето си. Попитах я дали има контракции и дали може тя да шофира, защото бях изморен и пил бира, но тя ми каза, че е на крачка от жестоко убийство и аз моментално изтрезнях. Спряхме да си купя кафе, но трябваше да върна списанието за коли, което започнах да прелиствам, защото чух някой да вика КРАСИМИРЕ! РАЖДАМ! Но в моя защита мога да кажа, че беше доста интересен брой, посветен на офроуд състезанията.
Тръгнахме към къщи, обаче Стаси каза, че си била сложила сака с багажа за болницата в багажника още преди 2 седмици. Все пак продължихме към къщи, защото преди няколко дни бях помислил, че това е един сак с дрехите от единственото ми посещение във фитнеса, който сак карам от 3 години в багажника и точно онзи ден го бях извадил в гаража. Почувствах се малко виновен, затова не ѝ казах, че искам да минем да заредим, защото само днес имам отстъпка от онази бензиностанция, дето хич не ни е на път, макар че още не знам дали щяха да са фатални някакви 45 минути отклонение.
Хубавото беше, че имаше поносимо леки контракции в колата. Чак на паркинга до болницата даде знак, че я боли, защото така ми стисна рамото, че после помолих доктора да ми го прегледа и Стаси ме изгони от стаята с думите „нещастник такъв“, обаче аз се направих на ударен и се върнах след кратка разходка, а тя пак ми изрева къде съм се замотал. Няма угодия.
Минаха няколко часа във все по-силни контракции – по силата на звука прецених, че разкритието е около 38 см и бях изненадан, че докторът измери само 5 см, както и че максималното разкритие било 10 см. Казвам ви, Стаси звучеше като двуцифрено число.
Давах ѝ вода, разхождах я и я галех. Все едно си имам голям санбернар, но когато ѝ го казах, тя само излая нещо, при което на мен ми стана много смешно, а Стаси не видя очевидния хумор в цялата ситуация и ме погледна с отвращението, с което гледа комиците в Шоуто на Слави. За протокола, на лекаря също не му беше смешно.
Точно 5 часа след изтичането на водите започнаха напъните. Добре, че се бях върнал от тоалетната, защото кафето трябваше да излезе (и аз имах напъни тази вечер). Качиха я на така нареченото „магаре“, макар че на мен ми се видя доста удобен за секс стол, но Стаси дори не даде знак, че е чула подмятането ми и трябваше сам да се нарека „простак такъв“. За протокола, акушерката беше съгласна с последното и допълни, че горката ми жена явно щяла да гледа три деца, не две. Щях да кажа нещо в своя защита, но тъкмо бях налапал близалката, тъй като отказвам цигарите, та само я погледнах изпод вежди.
И така – Стаси напъва, аз напъвам. Тя диша, аз дишам. Пак напъва, аз обаче се изморявам и нещо се заглеждам в доктора, защото има засъхнал шоколад по брадичката и почвам да си мисля, че явно го е изял без да видя, иначе щях да си поискам. Макар че, ако беше черен, щях да му откажа. Горната ми граница е 52% какао. Знам го, защото Стаси си купува един такъв от Лидл и после все ми се кара как може да ѝ го изям целия и ме проклина с думите: дано 52 цирея ти излязат на лакомия задник!
И докато се чудя наум как ли се лекуват циреи и си мисля да го гугълна, чувам мяукане. БЕБЕ НОМЕР ЕДНО! Боже, колко е малко!!! Стаси пита: добре ми е?? А аз го гледам и с гордост ѝ крещя, че има големи топки като татко си! Тя пак пита колко пръста има, а аз ѝ крещя, че ще го кръстим Ташко защото има големиии … и тя ми каза, е съм простак и иска развод, обаче аз ѝ крещя да си гледа работата, защото ние брак нямаме и ще го кръстя на дядо си Мъдьо и така се ражда БЕБЕ НОМЕР ДВЕ! И ЖЕНА МИ ВИКА ДА МЪЛЧА ОЩЕ ПРЕДИ ДА КАЖА КАКВОТО И ДА БИЛО!!! АЗ СЪМ В ИСТЕРИЯ И ВИКАМ МОИ СА! ВИЖ ИМ ТОПКИТЕ! ВИЖ ИМ СЛАБИЧКИТЕ КРАКА! МОИ СА!
Наложи се да ме помолят за малко да изляза от родилната зала, защото неонатоложката не можела да работи в такъв шум. Продължих да викам по коридорите, после малко и се разплаках както когато Ливърпул биха Ман Юнайтед преди шест години. Какви емоции бяха и тогава! После вратата се отвори и изнесоха синовете ми, защото трябвало да ги сложат в кувьоз, защото се родили по-мънички, а аз им се развиках, че деца с такива топки са готови да ходят в първи клас веднага, но охраната ми се скара и аз реших, че е добре да видя и жена си все пак. Нахълтах в родилната зала и ѝ се нахвърлих да я целувам, но се оказа, че я шиели в този момента и аз малко разместих леглото и накратко тя не ми говори още 2 дни.
Прибрахме се вкъщи и мога да кажа, че в началото се наспивах доста добре, но после Стаси ми каза, че стига съм спал на дивана, да идвам да ѝ помагам за през нощта. Тя беше непоклатима, че ще ги кърми и в общи линии това правеше денонощно. Защото това са на тати юнаците, ядат като за последно!
После започнаха да реват ужасно. Извикахме педиатър, консултант по кърмене и екзорсист. Екзорсистът каза, че са колики. Щели да ги израстат. В общи линии започнах да ходя с радост на работа и да пиша по вайбър на Стаси, че съм с нея и я гушкам, а тя ми пращаше клипчета как реват и ми пишеше, че поне имам личен живот, като ходя на работа. Ако под „личен живот“ имаше предвид блъсканиците и миризмите в метрото и претенциите на тиймлидерката, която тъкмо е завършила МИО или нещо също толкова безсмислено, и която ми се караше за щяло и нещяло пред всички все едно аз съм виновен за това, че косата ѝ висеше като паяжини в двореца на граф Дракула, но … нейсе. Да, имам личен живот.
Та това е накратко да си татко.
*Авторът, сиреч Аз, понякога чува гласове. Те и аз благодарим за вниманието.
