- Мамо, разкажи ми за Дядо Коледа! Кой е той въобще?
Вече в леглото, трябваше да мисля бързо: да продължа ли фантазията или вече да приключим с измислиците. Но, хей, моят целият свят е една измислица – вярвам в толкова неща, които не могат да се пипнат, как така ще отменям Дядо Коледа? И така, историята се появи:
- Дядо Коледа всъщност в началото бил съвсем обикновен човек, който се казвал сър Никълас или накратко – Ник. Сър Ник бил много богат, живеел в огромна къща, но за съжаление си нямал никого – нито деца, нито други роднини. И така, един студен ден, той забелязал, че бедните деца носили скъсани ботуши, през които се виждала почервенялата от студ кожа на крачетата им. Загледал тези деца – някои въобще нямали зимни палта, някои били с твърде малки дрехи, а други – с големи, парцаливи панталони, които явно преди са били на бащите им или на по-големите им братя. Нещо в сърцето на сър Ник направо се счупило – та той си имал всичко: дрехи, храна, коне, прислуга, топлина… Но как можело да се наслаждава на всичко, което имал, когато виждал как другите около него нямат? И тогава взел решение! Той ще даде на децата това, от което те се нуждаят!
И така, наблюдавал кой от какво има нужда, а след това изпращал слугите си да го купуват. Събрал доста подаръци, опаковал ги и започнал да мисли как да ги даде на децата, без те да знаят, че са от него. Защото той бил скромен – не обичал да се хвали с парите, които има. Мислил, мислил и решил: ще раздаде подаръците тайно точно на Рождество Христово. За него това бил най-хубавият празник – раждането на Исус Христос. Искало му се всички деца да запомнят този празник и да са радостни в деня, в който преди много години Бог е изпратил единствения си Син на Земята.
Затова събрал няколко от своите слуги и им дал точни нареждания кой подарък за коя къща в селото е. На Бъдни вечер слугите влезли тихо през нощта и оставили даровете в къщите на нищо неподозиращите хора. Няма да ти казвам каква била изненадата на тези първи получатели на подаръци, когато се събудили на Коледа и видяли нещата, от които се нуждаели, но по никакъв начин не можели да си позволят да си купят! На този ден децата играли по-дълго навън в снега, защото вече не им било студено – имали си нови дрехи и обувки, а майките и бащите им приготвили нечувано вкусни обеди с храната, която също се появила мистериозно през онази нощ.
Никой от селото не заподозрял сър Ник за неговото добро дело. Но неговите слуги разказали на слугите на други богати хора в съседните села и така някои (макар и не всички) от богатите съседи усетили това чувство в сърцето – все едно ти се плаче, но от нещо хубаво. И на следващата година по Коледа и в другите села деца получили неочаквани дарове! Благородните дела продължили няколко години, но малко по малко богаташите остаряли и един по един започнали да умират. Почти никой от наследниците им не харесал идеята да харчат семейното богатство за хора, които не познават и традицията започнала да залязва.
Сър Ник също вече бил много остарял и една нощ, малко преди Коледа, той заспал и повече не се събудил. Или поне не на земята. Събудил се, ограден от светлина и сред ангели, които с много нежност и радост го посрещнали в отвъдния свят. На сър Ник му станало едновременно много спокойно, но и малко тъжно, че тази година няма да може да зарадва децата от селото си. Тогава един ангел се приближил до него и му казал:
- Сър Ник, ти изживя живота си по най-добрия начин – ти сподели всичко, което имаше с хората, които нямат нищо! Затова и ще ти дадем дара на Ангелите: всяка година в нощта преди Коледа ти ще можеш да се връщаш на Земята и да носиш подаръци на всички деца по света!
Старецът не можел да повярва:
- Но как ще успея да обиколя цялата земя за една нощ? Моите слуги едвам успяваха да минат през селото за това време! А и не знам кой от какво има нужда. Как ще се справя?
- Не се притеснявай за това. С дара на ангелите ти ще можеш да бъдеш на много места едновременно, а освен това с добротата си ти докосна и промени живота на много хора – сега те ще ти помагат да продължиш делото си и ще се погрижат за подаръците – ще ги направим твои помощници или елфи. Ние, ангелите, ще помагаме за това.
И така започнало всичко. Сър Никълас, накратко сър Ник на земята се превърнал в светец – Свети Никалъс или Санта Клаус на небето. В България го наричаме Дядо Коледа, но става въпрос все за един и същи човек.
- Мамо, а той дух ли е? Ако го убода с пръст по корема, пръстът ми ще мине ли през тялото му?
- Не, мамо, той има специално тяло, което използва за да се придвижва.
- А къде го държи през останалото време – в кутия ли?
- Не. Ангелите го прибират и после пак му го дават.
Остана доволен. Надявам се и вие.
