Като Козирог темата за парите ми е меко казано присърце и това не е само откакто Сатурн влезе в Козирог и ни гледа сеира. Моделът на баба ми е бил: “ние сме бедни”. Моделът на майка ми е бил: “ние трябва да се борим”. И тъй като за мен животът е това, което е ние чувстваме към него, мисля, че тези чувства предпочитам да не са моите чувства, но може би възпитанието ми взема превес. Може би ми е от натурата. Може би е нещо трето (но отказвам да вярвам, че животът е страдание, това не е моето трето).
И така, ето ги парите като тема. Имам ли ги, колко са, редовно ли ги получавам, стигат ли ми. Мрачният Козирог би казал: не, малко, не, не. Мрачният Козирог би избрал да се чувства потиснат. Мрачният Козирог би седял и мислил за Сатурн и за трудните му уроци.
До вчера. Когато ме осени, че най-трудният урок за мен и моите предшественици е урокът на приемането.
Ще ви разкажа само две случки, защото случките ми са наистина много, а някои от тях са лични. Едната случка е свързана с шишенцето от снимката. Едно мъничко шишенце, пълно с масло от тамян. Мечтано от мен масло, но не можех да си го позволя. И затова една фея просто ми каза: “Ще ти отлея малко от моето.” Ама как така без пари? Аз трябва да ти дам нещо в замяна! Как така аз ще получа нещо даром? Поиска да ѝ “платя” в прегръдка.
Вечерта, като се прибирах от йога с ценното шишенце в джоба ми, аз, все още невярваща и отричаща, че може би пък всъщност съм обичана, се помолих: ангели, моля ви, дайте ми някакъв знак. И какво си мислите, че стана? Качвам се по стълбите и виждам знак, та ЗНАК – навито късметче (също на снимката). Чак ми стана смешно – ангелите знаят, че аз от потайни знаци като пера, монетки, дъги не разбирам. Затова: “Искаш знак? Ето ти го в писмен вид!”
Днес разказах на една приятелка за всички малки чудеса напоследък и тя ми каза:
- Това учудва ли те? Ти си влязла в потока на изобилието. Благодари и Благославяй наум всеки, който те включи в своя поток. Не отказвай на никого малките жестове, иначе ще спреш течението. Просто стани част от това. За едни си приемаща, но за други си даваща.
И наистина – толкова ми стана леко, докато вървях и благодарях, и благославях всички, за които се сещах, а те са много! Любовта е в малките неща. Животът е в малките неща. Въобще, животът е в приемането. И ми стана толкова хубаво, когато го преживях.
Не знам дали това е урокът на Сатурн, но това беше един мой личен урок – да НЕ спирам потока и да спра да мисля, че “за мен няма”.
ИМА.
