Еднократното поколение

Днешните хора са просто дресирани в еднократно отношение към нещата“ Рудолф Щайнер

Еднократни чаши, еднократни салфетки, еднократно бельо, еднократни връзки… Имаме си от всичко това и сме горди от прогреса на човечеството. Живеем в един еднократен живот, произвеждаме купища боклуци, изсичаме гори, защото не ни интересува какво ще стане след като умрем – да му мислят другите. Особено ми “харесва” нашумялата от няколко години фраза YOLO – you only live once. Дали?

Дори и да не вярваме в прераждането, кое ни дава правото да се отнасяме със света като с пластмасова чашка за кафе? Дори да приемем, че няма да се върнем на земята, мислим ли, че е съвсем в реда на нещата да направим боклук (може да е физически, но може и да е емоционален боклук – да обидим някого, например) и после просто да си тръгнем?

Разбира се, аз не приемам, че няма да се върнем и твърдо вярвам в закона на кармата, но точно днес си мисля точно за ТУК и СЕГА. Лекцията на Р. Щайнер, от която е цитатът в началото, ми даде отговор на въпроса защо му е на някого да ни „дресира“ в еднократното отношение към нещата. И въпреки че не съм привърженик на глобалните конспирации, ще мине още много време, след като напиша това, за да смеля простия отговор, направил глобалната епидемия на 21 век.

Пречупване на Волята.

От воля ни лишава еднократното отношение към нещата. В лекцията си Щайнер дава пример с възпитанието на хората доскоро – как са казвали молитвата Отче Наш всеки ден. Да правиш нещо всеки ден, дори понякога да не ти е до това, калява волята. В по-прозаичен план да си изпиеш кафето в офиса от порцеланова чашка и после да си я измиеш, вместо да изхвърлиш пластмасовата, калява волята.

Ние сме свикнали еднократно – да дарим еднократно (по Коледа) и да приключим с благотворителността за една година, да се помолим на Бог еднократно и да очакваме да се излекуваме, например, да отидем на спорт веднъж и да си заздравим тялото (или защо пък да не си купим вълшебното розово кафе и да ядем колкото си искаме и да сваляме по 18 кг на месец).

Сегашната подредба на света се нуждае от еднократни хора. От безволеви хора.

Въпросът е дали ние, хората ,сме нужни на себе си такива – безволеви.

Дали Бог ни е дал свободната воля, за да изберем безволието.

Учителя Дънов е дал много упражнения на тема воля, като например всеки ден през годината да посрещаме изгрева. А аз ще ви споделя любимото си упражнение, което не е точно за воля, но за мен е многослойно. То е упражнението с единия лев. Всеки ден в една касичка да си слагаме по един лев и да казваме: „Както аз давам един лев, така и всеки по земята дава по един лев.“ С това упражнение се постигат две неща – първо, работим за това да сме по-състрадателни и благотворителни с материални средства; работим и за воля, разбира се. Ако го правим достатъчно дълго, един ден ще ни се отдаде случай да помогнем на някого с тези пари.

Leave a Reply

Features Stats Integration Plugin developed by YD