Урок по себеобичане

Страдам от крампи в краката – от онези, които те карат да скачаш от леглото в 3:28 сутринта, да викаш “мамкамумамкамумамкаму” и да танцуваш в странен пърфомънс, стил Гърбушкото от Нотр Дам танцува на дъбстеп. Това е почти всяка нощ, независимо дали съм изпила рекордни количества магнезий. Накрая цялото съчетание завършва с мен, лежаща безсънна, в размишления върху световни проблеми.

Така включително и уикенд, когато бяхме на палатка на Беглика. Само че, когато си в палатка, спиш на дюшек, който прогресивно издиша (“-Антоне, спукан ни е дюшекът, нали помниш миналата година?” “- Абе не е, нищо му няма, не помня такова нещо!”), в голям, общ спален чувал с двамата си мъже и половина, а навън е 5 градуса и в моето въображение между палатките се разхождат гладни родопски мечки и глигани (или поне петте кучета от лагера), още когато си лягах, си казах: аз за тоалетна или крампа тази нощ няма да ставам!

В уречения час кракът ми започна да се схваща, аз се събуждам и се сещам, че трябва да спазя заканата си: че няма да стана! Мозъкът ми трескаво започва да търси решение и първото, което ми хрумва, е онзи трик от популярната самопомощ: “към болното място изпрати любов”. Понеже въобще не съм визуализатор и не мога да виждам светлини, които обливат части от тялото ми, просто затворих очи и започнах да си повтарям: краче, изпращам ти любов, изпращам ти любов, изпращам ти любов… Ако щете вярвайте (днес сме в тази рубрика), крампата се размина за секунди, преди да ме е стегнала окончателно.

Във въображението си се плеснах по челото (за да не мърдам и да будя околните) – толкова ли било лесно??? А аз, нощ след нощ да скачам и да прибелвам очи в очакване на екзорсист!

Изчаках още малко, за да съм сигурна, че наистина крампа НЯМА и след това започнах с размишленията, този път породени от вълнение, като че тамън съм открила силата на огъня. Ами ако това е решението на всичките ми проблеми, в целия ми живот? Вместо да се ядосвам, натъжавам, изпадам в безизходица – да изпращам любов? Толкова пъти съм го чела в толкова много тънки и дебели книги, но никога не съм била поставяна във форсмажорни ситуации, в които да СЕ НАЛОЖИ да прибегна до тази крайна мярка – любовта. Почувствах се толкова малка и толкова голяма едновременно.

Чудя се – има ли някакъв app за телефон, който да ми напомня да се обичам повече? За един преател питам.

Leave a Reply

Features Stats Integration Plugin developed by YD