Понякога изпадам в истерия, когато не се случи това, което Аз мисля, че Трябва да се случи. Например, когато Аз мисля, че бебето Трябва да заспи. Аз, АЗ, ААЗЗЗЗ. Сещате се. Днес, обаче, една случка укроти егото ми.
Накратко, Ангел не пожела да заспи следобяд. Стоях и се взирах нервно в часовника, в опит да приложа поне веднъж аритметична прогресия в живота си и да оправдая десети клас, за да изчисля намаляващото време, през което ще спи, ако заспи сега. Или сега. ИЛИ СЕГА. Но той не заспиваше, съответно аз не можех да си пия чая и да гледам в точка и накрая да излезем като приятели да вземем брат му от градината по-рано заради тренировките му.
Накрая се предадох – ще излезем час по-рано, ще паркирам пред градината, Ангел ще спи в колата, а аз ще чета книга (или ще гледам в точка, както дойде). Вода, книга, чай, гащи, мента, глог и валериана, бебе в раница, надолу по стълбите… Бебе, разбира се, заспива още там, по стълбите. Няма за кога да се връщам, аз ще чета, дами и господа, за първи път този месец!
Кола, проветряване, измъркване на 91 псалм, ключ, тишина. Не пали. Втори, трети път. Нищо. Фаровете. Мамка му.
Вадя кабелите от гаража, улицата ни е пуста с изключение на двама мъже, които пият кафе на метри от мен. Да, с кола сме, да, ще ти дадем ток. На всичкото отгоре съобразителни – тихо, да не събудим бебето! Всичко те направиха – не знаех как се отваря капака даже. Седях, гледах ги и ги благославях наум.
Разбира се, Ангел се събуди, та не четох, ноооо чукча писател, не читател ще е този месец.
Ето – ако Ангел беше спал и бяхме тръгнали в последния момент? Щяхме да закъснеем за тренировката на баткото, щяхме да сме изнервени (под Ние, разбирайте Аз) и пак космосът щеше да ми е виновен.
А Бог има план. Може и да не го виждаме, но има. Следващият път, когато някой ви е запушил и не можете да тръгнете навреме, когато си забравите слънчевите очила и се наложи да се връщате, когато някой не се появи на среща, когато изпуснете влакчето, пред вас свърши ролката на касовия апарат – вместо да се ядосате и да кажете “защо все на мен?”, си кажете: Бог има план!
