Минаха няколко месеца, но все забравям да разкажа за “преживяването” си, наречено фейсбук пости, което съвпадна с Великденските пости, даже започна и по-рано, защото, нали знаете – когато човек се почувства пълен, затлачен отвътре, просто не може да изчака някаква си дата и започва да действа на момента. В резултат на моментното си действие, аз изпуснах много шеги на тема Св. Валентин, после не разбрах за Пижо, Пенда и Дженда, после пък защо да се радвам, че братята съветци са ни освободили и т.н., чак до април, когато пропуснах да видя яйцата, козунаците и трапезите на хората. Колко ценни мигове са останали несподелени!
Всичко започна от една много болна за мен тема – ИК. Няма да отварям раната, изписаха се много неща, разприятелих се с много хора. Но най-важното е, че се натрових емоционално и дори го усетих на физическо ниво. Една сутрин една приятелка ме попита:
- Абе чудя ти се – две деца имаш, няма кой да ти помага, откъде намираш ВРЕМЕ И СИЛИ да се занимаваш с кой какво мисли за ИК?
Плеснах се по главата и хиляди пъти благослових Жени за просветлението, което тя ми донесе. Осъзнах как отделям от ценното си време, за да си давам мнението, което никой не ми иска, да се опитвам да убеждавам някакви хора в нещо, в което те не са убедени, да се ядосвам, да говоря с Антон за това, да въртя очи зад екрана (eyeroll-ът ми вече е професионален). За КАКВО? За КОГО?
Зададох си няколко въпроса:
Чувствам ли се добре? – НЕ.
Чувства ли се добре семейството ми? – НЕ.
Помагам ли на някого? – НЕ.
Променям ли света? – НЕ.
Спя ли добре нощем? – НЕ.
Пари изкарвам ли от това? – НЕ.
(последното е, защото съм Козирог и пари трябва да има 
)
Все пак ми трябваха няколко дни, за да събера смелост и сили и да направя малката крачка за човечеството, но огромната крачка за мен – да изтрия facebook приложението от телефона си! Един понеделник просто го направих. Получих инстантно облекчение, което с дните само се увеличаваше. Страхувах се от абстиненция, защото всички знаем каква илюзия е животът във фейсбук – пристрастяваща, перфектна илюзия (нещо като хероина, предполагам). Илюзия, че си близък с хората, илюзия, че мнението ти има значение, илюзия, че си добре информиран, илюзия, че изглеждаш добре на селфитата с филтри. Няма да продължавам, защото има статии, написани по темата и то от хора с дипломи, а коя съм аз, че да се изказвам. Аз съм просто един човек, който направи един малък опит, видя резултат и го споделя.
А какви бяха резултатите? Ето някои:
Спрях да се ядосвам за неща, които не ме засягат лично, на момента.
Прочетох доста книги, за които преди “нямах време”.
Написах някои неща в блога си.
На чисто физическо ниво гърлото спря да ме стяга (аз съм с Хашимото и като се ядосам много, ме стяга жлезата).
Писах няколко мейла на няколко институции, защото оплакване с фейсбук статус нищо не променя (институциите не ми отговориха, дори с автоматичен отговор, така че вече съм склонна да вярвам, че и имейл до някое министерство също нищо не променя).
Открих aliexpress (както каза Антон – на кого му трябва фейсбук, когато може да браузи в aliexpress? )
Наскоро се чух с една приятелка, която ми сподели, че проверявала дали съм я изтрила от фейсбук, защото не виждала нищо от мен доста време. Да, може би трябваше да напиша един от онези статуси: Излизам за малко от фейсбук, търсете ме на телефона или месинджъра. Не го направих. Защо? Не го почувствах. Сигурно щях да събера малко лайкове, малко Защо-та, малко Браво-та, а не ми беше до това. Беше ми до мен си, защото човек трябва сам да се грижи за себе си – мрежата няма да падне възнак (както казва любимата Марта), за да ни е на нас добре. Нищо няма да падне възнак за нас, ако ние първи не се “превием”.
След Великден отново си инсталирах приложнието. Ползвах го и го използвам доста по-рядко от преди, макар че си имам своите моменти. Наистина времето ми офлайн ми дойде пречистващо, като физическото гладуване – пречистваш се от захар и сол и после усещаш колко си прекалявал с тези добавки. В момента освен котенца, споделям и предизвикателството, което си самоотправих с хаштаг #ВдигниБоклук. Не го правя, за да се хваля, а защото искам да присъствам в медията по смислен начин. Е, добре, пиша от моите саркастични коментари, но много рядко и главно, за да разсмивам хората. И за да разсмея и вас, ще ви кажа последното: В една група за кърмене, жена беше споделила, че педиатърка ѝ казала, че кърмата след годинка (примерно) ставала отровна за детето. не се сдържах и коментирах: Всичко е отрова, само ракията е лекарство! Почувствах ли се добре? – ДА. Помогнах ли на някого? – Вероятно НЕ. Спах ли добре? – О, ДА, след като се посмях на собствения си коментар!
Малко за снимката: Created by Ibrandify – Freepik.com и дообработена от мен в онлайн приложението pixlr.com Дизайнер ше ста’ам батенце!
