- Момиче, как не те е срам! Да унижаваш така детето!
Това беше репликата на един дядо, насочен към мен, когато преди около 15-18 години помолих моя малка невръстна роднина да си вдигне опаковката от дъвка, която нехайно хвърли на улицата. Скарах се с дядото, разбира се. Обясних му, че ако вкъщи не хвърляме, не хвърляме и на улицата. Така било, обаче детето… Детето кой ще го научи, господине? Вие ли? Явно не.
Това се случи в този град, в който аз съм родена, както се пееше – Сливен. Там съм претърпявала и други критики, не толкова “софистицирани”. Например, когато направих забележка на едни ученици, които изхвърлиха пластмасова двулитрова бутилка от бира във фонтана в центъра на града бях наречена пача и други цветисти изрази, украсени с междуметието МА и бях заплашена с бой. Гонила съм жена, която си изхвърли опаковката от вафла – “Госпожо, изпуснахте си това! – Не го изпуснах, хвърлих го!” И други подобни.
Контрапримерът ми идва първо от този питомен, питомен запад – Холандия. Когато за първи път бях там (и за първи път излизах от България), се запоизнахме с един адвокат – висок, достолепен господин в костюм, който, както си вървеше, вдигна празно кенче кока-кола. Брей, как се наведе този човек с този костюм! Никога няма да го забравя.
И ето ме, много години по-късно, самата аз реших да се самопредизвикам и да започна “кампанията” #ВдигниБоклук. 30 дни, 30 боклука, нищо работа. Цялото предизвикателство ме наведе на разни разсъждения, които искам да ви споделя.
1. Хем е лесно, хем не е. За неходили в казарма, т.е. недисциплинирани хора като мен, това с вдигането на боклук всеки ден не е лесна задача. Имаше 2 или 3 дни, когато просто забравях и да, после се чувствах зле. Това ме накара да мисля, че въпреки желанието ми да живея в един чист свят, съм склонна да изпадам в леност, което си е смъртен грях, така да се каже. И така, днес отлагам едно, утре отлагам друго и то си се натрупва. Леността никога не работи в една сфера в живота и се радвам, че ми беше показано още веднъж върху какво трябва да си обърна внимание.
2. Битието определя съзнанието. Хич не я обичам тази сентенция, дори съм си мислила: не е така, духът определя съзнанието, какво общо има обкръжаващата ни среда? Силен дух оцелява навсякъде! Само че ето какво забелязах при вдигането на боклуци: нашата улица е наскоро ремонтирана – нови тротоари от край до край, нова настилка. Буквално следващата улица е олд скуул – дупки, липсващи плочки, павета, т.н., знаете как е, повечето софийски улици. На лъскавите улици има много по-малко боклук, отколкото на разбитите. Някак си, когато така и така е грозно, една бутилка от минерална вода няма да го направи фрапиращо. Самата аз си го мислех: ок, вдигам я тази бутилка, това билетче от националната лотария, но по-красиво става ли? Не особено. Положението по улиците ни си е все така следвоенно. И това е в луксозния квартал Луксозенец, все пак. Та тази точка я насочвам към градоначалниците.
3. Хейт винаги ще има. Всеки има своите комплекси, та и аз така – аз съм си един затворен комплекс. Един от тях е “какво ще кажат хората” (много ме е срам, но и не искам да го крия). И какво казаха хората? Много познати и непознати ме подкрепиха (говорим за двуцифрени числа все пак, аз не съм инфлуенсър, влогър, риалити звезда и т.н. Обикновен такова съм). Но фокусът ми отиде в другите, не толкова ласкавите. Имаше хора, които определяха начинанието като хвалба, като показност. Няколко човека написаха, че и те го правели всеки ден, но не си качвали снимки да се показват колко са добри. Особено ме впечатли и изказване, че не трябвало да се качват снимки във фейсбук, а да се прави тихичко, защото имало един вселенски фейсбук, където всичко се виждало (съгласна съм, аз явно нямам акаунт в този фейсбук). Всеки такъв коментар ми влияеше. Но и това ме замисли: какво искам да допускам до себе си? Кое ме оформя? Чие мнение е важно за мен? Дали не съм саморазрушително критична и затова да ми се изпраща този урок?
И не че искам да се обяснявам, но заставам зад това, което направих. #ВдигниБоклук е най-смисленото нещо, което съм правила във фейсбук. То струва много повече от всички шернати статии, клипчета, статуси, снимки с вдъхновяващи цитати. Всеки използва мрежата както намери за добре и няма един правилен начин. Радвам се, че минах през тези 30 дни и знам, че съм била вдъхновение за някои хора. Това е вдъхновяващо за мен.
Вдъхновението е благословение!
