Миналата седмица в трибуната на фейсбук прочетох един много дълбок статус за пазаруване в Джъмбо точно преди упадъчния празник Хелоуин. Беше наистина тежък – как горкият човек направил грешката да отиде до Джъмбо точно в този уикенд, как било пълно с обезумели деца, с майки в анцузи, които купували в несвяст пластмасови окървавени мечове и въобще цялата работа приличала на тъжен абсурд стил някой елитарен автор, който аз със сигурност не съм чела, но например е класи над Кафка. Преразказвам ви статуса, защото не искам да ви го копирам – тук си е моята трибуна.
Защо ви разказвам това – защото същия уикенд и ние бяхме в Джъмбо. Отидохме цялото семейство за нещо съвсем различно от костюми, а именно – пазарска количка и хендсфрий. (Друг е въпросът с колко неща си тръгнахме). Да, беше неделя и беше пълно. НО искам да ви кажа нещо – НИЕ СЕ ЗАБАВЛЯВАХМЕ. И може би точно затова не сме имали време да гледаме другите хора. Пробвахме маски, чудих се дали мога да живея без една туту пола (оказа се, че мога), търсихме радиоуправляеми лодки (няма, само лятото ги продавали), возихме се в количката, озаптявахме големия да не иска твърде много, но и ние искахме, та нямаше много добър родителски пример, освен по самоконтрол, даже по-скоро финансов контрол, наложен ни отвън. В общи линии бяхме толкова вгледани в себе си, че единствената случка с друг човек от този ден, която си спомням беше един мъж, който помете един ред с чаши, а аз си казах наум: “Ох, добре, че не съм аз!”, защото това ми е ужасът в магазините – да не би да съборя нещо, тъй като имам паранормални способности в тази сфера.
Много съжалявам, че господинът си е прекарал зле. Това, което искам да кажа, обаче, е – хора, позволете си лукса да се РАДВАТЕ! Ако така и така трябва да ходите някъде, не се свивайте, не очаквайте да видите или изживеете армагедон, защото най-вероятно точно това ще се случи – все пак подсъзнанието може всичко, какво да кажем за съзнанието! Ако ще ви е зле, по-добре не ходете, не правете това ужасно нещо. Иначе – вземете най-доброто от ситуацията. Превърнете се в център на преживяването, не някакъв наблюдател. Бъдете пример за себе си, че можете да бъдете щастливи. Никой няма да дойде и да ви направи щастливи – нито майка в анцуг, нито Лив Тейлър по бельо.
Ще кажете – тооо пътят към ада е постлан с добри намерения и “невинни” забавления. Съгласна съм. Обаче държите ли една светла мисъл в главата си, бъдете ли осъзнати за Бог, за себе си, за момента, дали пък е толкова страшно, дали ще се търкулнете толкова лесно?
Носете си новите дрехи, обичайте живота, обичайте себе си. Другите са огледало!
